При язовира в Дьорен

© Матиас Коте

Когато наоколо всичко е още тихо и градът бавно се събужда, това е точно подходящият момент да седнеш замислено на острите камъни на брега на река Лайне и да наблюдаваш изгрева на слънцето. И изведнъж отново става ясно като бял ден защо в тишината се крие силата.

Някога при язовирната стена се переше вълна

На това място около остров Лейне не винаги е било толкова спокойно и тихо. Преди малко повече от 45 години на мястото на днешните красиви къщи се издигаха индустриалните сгради на фабриката за изпиране и чесане на вълна в Дьорен, наричана в народния говор на Хановер „Дьоренска вълна“. От 1870-те години насам в язовира, построен още през 1667 г. (който по онова време захранваше водна мелница на остров Дьоренер на река Лайне), се пречистваше и разресваше сурова овча вълна от Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка. Благодарение на доброто местоположение непосредствено до река Лайне, която винаги е осигурявала достатъчно вода за изпиране на вълната, „Döhrener Wolle“ бързо се превърна в голямо предприятие с 2000 служители. Бумът продължи все пак един век, а през 1973 г. предприятието беше закрито. След събарянето на сградите на мястото на бившия фабричен комплекс възникна днешният жилищен квартал. Все пак са се запазили няколко свидетелства от онова време: например часовниковата кула от 1909 г. с живописните ъглови кули и зъбци (тя някога е служила на фабричната пожарна като кула за маркучи), както и работническият квартал „Döhrener Jammer“ и скулптурата на овен на ъгъла на улиците Am Uhrturm/Am Leinewehr, която първоначално е била издигната през 1893 г. като символ на обединението на четирите германски фабрики за предене на вълна в „Deutschen Kämmerkonvention“.

Остават още три места за закуска край водата

Но и бившият яз „Волле“ не просъществува дълго: през 2004 г. град Хановер разпореди разрушаването на амортизиралата се съоръжение и изграждането на плосък бетонен яз в коритото на реката, през който днес се вълнува водата на Лайне. От „балкона“ край пътя до моста може спокойно да се наблюдава бурната суматоха в реката. Много по-идилично и още по-тихо както при изгрев, така и при залез слънце е малкото място с пейка при Wiehegraben нагоре по течението на река Лайне, до което води пътека покрай къщите над язовирната стена. До тесния пясъчен плаж, който се вижда на отсрещния бряг, води само една пътека, която се вие зад близкия мост на Johann-Duve-Weg покрай река Лайне през храстите.