При язовира „Лайневер“ в Дьорен

© Матиас Коте

Когато наоколо всичко е още тихо и градът бавно се събужда, това е точно подходящият момент да седнеш замислено върху острите камъни на брега на река Лайне и да наблюдаваш изгрева на слънцето. И изведнъж отново става кристално ясно защо в тишината се крие силата.

Някога при язовирната стена се переше вълна

На това място около остров Лейне не винаги е било толкова спокойно и тихо. Преди малко повече от 45 години на мястото на днешните красиви къщи се издигаха промишлените сгради на фабриката за изпиране и разресване на вълна в Дьорен, наричана в народния говор на Хановер „Дьоренска вълна“. Още от 70-те години на XIX век при язовирната стена в реката, построена още през 1667 г. (която по онова време все още захранваше водна мелница на островчето „Дьоренер Леине“), се пречистваше и разресваше сурова овча вълна от Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка. Благодарение на доброто местоположение непосредствено до река Лайне, която винаги осигуряваше достатъчно вода за изпиране на вълната, „Дьоренер Волле“ бързо се превърна в голямо предприятие с 2 000 служители. Бумът продължи цял век, а през 1973 г. предприятието беше закрито. След събарянето на сградите на мястото на бившия фабричен комплекс възникна днешният жилищен квартал. Все пак са се запазили няколко свидетелства от онова време: например часовниковата кула от 1909 г. с живописните ъглови кули и зъбци (която някога е служила на заводската пожарна като кула за пожарни маркучи), както и работническият квартал „Döhrener Jammer“ и скулптурата на овен на ъгъла на улиците „Am Uhrturm“/Am Leinewehr, която първоначално е била издигната през 1893 г. като символ на обединението на четирите германски фабрики за предене на вълна в „Deutschen Kämmerkonvention“.

Остават още три места за закуска край водата

Но и бившият яз „Волле“ не просъществува дълго: през 2004 г. град Хановер разпореди разрушаването на амортизиралата се съоръжение и изграждането в коритото на реката на плосък бетонен яз, през който днес се вихри водата на река Лайне. От „балкона“ край пътя до моста може спокойно да се наблюдава бурната дейност в реката. Много по-идилично и още по-тихо, както при изгрев, така и при залез, е малкото място с пейка край „Вихеграбен“ (Wiehegraben) нагоре по течението на река Лайне, до което води пътека покрай къщите над язовирната стена. До тесния пясъчен плаж обаче, който се вижда на отсрещния бряг, води само една просека, която се вие зад близкия мост на улица „Йохан-Дуве-Вег“ покрай река Лайне през храстите.