Проектът „Stolpersteine“, стартиран през 1993 г. от кьолнския художник Гунтер Демниг, е най-големият децентрализиран мемориал в света. Около 55 000 бетонни куба с дължина на страните по десет сантиметра, месингова табелка и надпис напомнят за жертвите на нацистката тирания – в над 1600 места в Германия към момента и в 20 държави в Европа. Само в Хановер досега са поставени 330 „Stolpersteine“ на над 100 различни места в целия град.
Тези камъни пред дрогерията на улица „Листер Майле“ напомнят за съдбата на хората, които някога са живели тук.
„Човек се забравя едва когато името му бъде забравено“
„Камъните на спомена“ са художествен проект за Европа, както обяснява Гюнтер Демниг на своя уебсайт www.stolpersteine.eu, „...който поддържа жива паметта за изгонването и изтреблението на евреите, циганите, политическите преследвани, хомосексуалистите, Свидетелите на Йехова и жертвите на евтаназията по време на национализма.“ Бетонните камъни и месинговите паметни плочи се изработват изцяло ръчно в ателието на Демниг в Künstlerhof Berlin-Buch (440 броя на месец), а надписите съдържат информация за името, годината на раждане и съдбата на съответните жертви на нацизма. Гюнтер Демниг полага камъните „Stolpersteine“ най-често лично в тротоара – и доколкото е възможно – непосредствено пред последната жилищна сграда, свободно избрана от жертвата. „Човек е забравен едва когато името му е забравено“ – този цитат от Талмуда, едно от най-значимите писания на юдаизма, е мотото на европейския проект „Stolpersteine“ на Демниг.
След полагането им камъните стават собственост на града или общината; срещу 120 евро всеки може да поеме спонсорство за изработката и полагането на такъв камък (писмени заявления се приемат от проекта „Култура на паметта“ на столицата на провинцията Хановер и от Германо-израелското дружество в Хановер). Ханноверският фокусник и артист Детлеф Симон, известен като Дезимо, например, е поел спонсорство за камъка пред къщата на улица „Лиммерщрасе“ в квартал „Линден-Норд“. Той напомня за фокусника Ернст Шюнеман, който на 14 февруари 1941 г., на възраст от едва 44 години, е починал от тежка пневмония, вероятно поради нечовешките условия на задържане в затвора в Хамелн.
До момента в границите на град Хановер са поставени 506 „камъка на спомена“ в памет на жертвите на нацизма на местата, които те са избрали за свое последно местожителство...