Хана Аренд

© Кете Фюрст

Хана Аренд

Хана Аренд е родена на 14 октомври 1906 г. в Хановер-Линден. След като завършва училище в Кьонигсберг, тя учи философия в Марбург, Фрайбург и Хайделберг, предимно при Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, както и теология и класическа филология. През 1928 г. защитава докторска дисертация при Ясперс с работа за понятието за любовта при Августин. През 1929 г. се омъжва за Гюнтер Щерн (Гюнтер Андерс), от когото се развежда през 1937 г.

Бягство от Германия и завръщане в Европа

През 1933 г. Аренд е арестувана в Берлин за незаконна дейност в полза на „Сионистката асоциация за Германия“, но след кратък престой в затвора е освободена. След това тя бяга през Прага в Париж, първата спирка в изгнанието ѝ. В Париж тя завърши книгата си за Рахел Варнхаген. Аренд работи, наред с другото, за „Югенд-Алия“ за спасяването на еврейски деца. През 1941 г. тя успя да избяга в САЩ заедно с Хайнрих Блюхер, втория си съпруг.

През 1951 г. Аренд става американска гражданка. Тя работи като журналистка и преподавателка, става известна като колумнистка в германско-еврейския седмичник „Aufbau“, работи като редакторка в издателство „Schocken“ и като изпълнителен директор на „Commission on European Jewish Cultural Reconstruction“. През 1949–1950 г. Аренд пътува из Европа. Следва среща с Ясперс, с когото тя поддържаше постоянна кореспонденция. Освен това се състои и първата й среща след войната с Хайдегер, с когото тя беше прекъснала контактите си поради неговата подкрепа за националсоциалистите след 1933 г.

Авторка и изследователка

През 1951 г. в САЩ и Великобритания излезе книгата ѝ „The Origins of Totalitarianism“ (на немски език през 1955 г.: „Elemente und Ursprünge totaler Herrschaft“), която я направи световноизвестна. Последваха още публикации на английски и немски език по теми, намиращи се на границата между политическата теория и практическата философия. През 1958 г. излезе нейният основен труд по тази тема: „The human condition“ (на немски през 1960 г.: „Vita activa“). По поръчка на списанието „The New Yorker“ през 1961 г. тя проследи процеса срещу Адолф Айхман. Книгата, която възникна в резултат на това, „Айхман в Йерусалим“ (1963 г.), предизвика противоречива дискусия. След дългогодишна преподавателска дейност като гостуващ професор в различни американски университети, през 1963 г. тя заема професорска длъжност по „Политически науки“ в Университета на Чикаго, а след това (1967 г.) – в New School for Social Research в Ню Йорк. Хана Аренд умира на 69-годишна възраст на 4 декември 1975 г. в Ню Йорк.

Награди

Освен многобройни други отличия, през 1959 г. тя получава „Наградата Лесинг“ на Свободния и ханзейски град Хамбург, през 1967 г. – „Наградата Зигмунд Фройд“ за научна проза от Немската академия за език и литература, а през 1975 г. – „Наградата Сонинг“, присъдена от датското правителство за принос към европейската култура.

Много места, свързани с паметта

© HMTG

В столицата на провинцията Хановер по различни начини се почита паметта на великата дъщеря на града: на къщата, в която е родена, в квартал Хановер-Линден е поставена мемориална плоча, а в градската библиотека се намира залата „Ханна Арендт“ с експонати от личните ѝ вещи. На нейно име са кръстени училище и улица в близост до кметството и парламента, а от 2015 г. представителният площад пред парламента напомня за политическата теоретичка и философка. Всяка година се връчва стипендията „Ханна Аренд“, а в сътрудничество с Университета „Лайбниц“ в Хановер и фондация „Фолксваген“ столицата на провинцията организира ежегодните „Дни на Ханна Аренд“.

На уебсайта www.hannah-arendt-hannover.de може да се намери цялата важна информация за Хана Аренд и за предстоящите събития. А с откриването на ученическа катедра „Хана Аренд“ в училище „Хелене Ланге“ под патронажа на кмета Стефан Шосток, следващото поколение се ангажира с опазването на наследството на Хана Аренд в този град.