Третото издание на фестивала „Real Dance“ е покана за активно сблъскване с политическите и естетическите реалности, но също така и за бляскав ескапизъм: Програмата обхваща всичко – от откриването с „A.I.“ на Кайл Абрахам, международно признатия хореограф и танцьор от Ню Йорк, който вече е работил с икони като Бионсе и Суфян Стивънс, до първата „No-Boundaries-Battle“ в Хановер, организирана от колектива „Brujas
“. Културното бюро на столицата на провинцията Хановер кани публиката в рамките на фестивала „Real Dance“ и в сътрудничество с колектива „Brujas“ в кметството.
Кайл Абрахам представя, освен премиерата на „Mediation Reprise“, още три изключителни произведения от репертоара си, който се разраства вече 20 години, заедно с неговата трупа A.I.M. Също от Ню Йорк пристига Джерон Херман, който ще представи своето представление „LAX“ в Kunstverein Hannover. Като „хореография, реагираща на мястото“ (site-responsive choreography), неговото изследване на атлетичното спокойствие – спокойствие, което е по-скоро дисциплинирано затишие, отколкото липса на сила – се отнася към текущата изложба „Self-Portrait as a Pregnant Woman“ на Тереза Солар Аббуд. В „Ballhof 1“ гостува известният художник Чой Ка Фай, който живее между Сингапур и Берлин, с „SoftMachine: The Return“. Работата му
по „Soft Machine“ започна преди десет години. Самият той, като приятел и спътник, е част от живия архив на съвременна Азия. Той обединява четирима хореографи и заедно с тях освобождава танца от неговата метафоричност, превръщайки го по този начин в самата форма на мисленето. В Хановер могат да се видят две от четирите произведения, които съставляват „Soft Machine:
The Return“: Рианто разглежда в своите танци търсенето на любов, половите норми и традициите в Индонезия, докато Юя Цукахара от contact Gonzo, известна с импровизационния си стил, в който ударите и тласъците размиват границата
между насилието и доверието, се завръща като цифров „метачовек“. Надя Бьогре, която се нарежда сред най-влиятелните хореографи на своето поколение, като изследва художествените и социалните граници
между Африка и Европа, се завръща в „Epique! (pour Yikakou) се връща към детството си, към отдавна обраслото със зеленина село Йикаку, и разказва чрез женските образи, които са я оформили, при музикалното съпровождение на това, което е останало от едно отдавна изчезнало място. Фоайето на „Балхоф 1“ се превръща в „Parcours“ благодарение на инициативата на „acid collège“, която кани на ежедневни сесии, за да се упражнява оцеляването в едно все по-разяждащо настояще.
Накрая ще се отправим към големия финал на „Brujas“ в Новата кметска сграда, където кметът Белит Онай ще открие първото танцово състезание „No-Boundaries-Dance-Battle“ в Хановер. „Brujas“ са колектив от осем жени, които преосмислят правилата на танцовите състезания там, където се определя градската политика. В битката могат да участват всички – активно или като зрители, с или без увреждания, начинаещи и напреднали танцьори, като събитието е отворено за всички танцови стилове.
Освен това ще бъде представен видеотанцът „Sarkha“ на художничката Джумана Дабис, който ни отвежда на абстрактно пътешествие през живота на палестински художнички, жени и момичета в Западния бряг, ивицата Газа и Кайро. Тиаго Манкиньо и Янел Барбеито канят на представяне с дискусия за обратна връзка на най-новата си работа на сцената „Къмбърланд“, а два уъркшопа също предлагат възможност за активно
участие в „Real Dance Festival“. В своя уъркшоп колективът „Dasmis“ превръща танца в звук заедно с участниците, а Кара Ротер, съоснователка на „Tanzpunkt Hannover“, предлага на слепи и слабовиждащи любители на танца няколко уъркшопа, за да се запознаят с основите на танца.
Допълнителна информация www.realdance.de