„Щастливи моменти“ – сдружение

Проектът „Даряване на моменти на щастие“ в Изернхаген е насочен към деца, които са загубили родител или брат/сестра, деца, на които им остава малко време поради тежко заболяване, деца, които са силно травматизирани от тежки преживявания (включително пренебрегване, сексуално насилие, насилие), или деца с психични заболявания.

За тях е създадено защитено пространство. Място, където в малки, постоянни групи те се срещат със свои връстници, споделят страховете и тревогите си и могат да се окуражават и подкрепят взаимно. В общуването с други деца в същото положение те срещат разбиране.
Възрастните отчитат индивидуалността на децата и им предлагат възможност да изразят себе си. Те позволяват на децата да изживеят своите често променливи чувства и реакции. Тук, на място, те намират отговори на своите въпроси и изпитват дългосрочна надеждност.

Те усещат тази сигурна надеждност, опора и защита преди всичко чрез общуването и споделените преживявания с техните животински приятели – конете. Защото конете играят съвсем специална, централна роля в моментите на щастие и правят работата толкова успешна. Сдружението използва уникалната връзка на емоционално ниво, която се създава още при първата среща между детето и коня. Защото животното е партньор, който разбира без думи, дарява радост и жизненост и просто е там, когато е нужно. Наблюдава се, че с течение на времето се развива толкова близка, приятелска връзка, че конят се превръща в незаменим спътник за малките.

Заедно с децата сдружението организира най-разнообразни дейности за справяне със загубата, като например съвместни посещения на гробища, както и занимания по изработване на подаръци и рисуване. Съвместните екскурзии и събития също са част от този многопластов свят на „Моменти на щастие“. Тъй като сдружението се финансира изцяло от дарения, всяко семейство дава малка дарителска вноска, в рамките на възможностите си. Преди детето да се присъедини към групата, винаги се провежда подробен разговор с родителите, като с удоволствие се посещават семействата и в домашна обстановка, за да се получи лична представа. Поддържа се редовен контакт и обмен с лекари, психолози и др., така че засегнатите родители също получават индивидуална помощ под формата на разговори и домашни посещения. При нужда от допълнителна подкрепа се установява контакт с други партньори от мрежата.

За сдружението е важно проектът да се разглежда като допълнителна възможност за подкрепа, а в никакъв случай като заместваща терапия.