Празниците в Каленберг

Замъкът Каленберг (по-късни наименования: дворец Каленберг и крепост Каленберг; настоящо наименование на руините: Старият Каленберг) е бил средновековен замък в низината край Патенсен, квартал Шуленбург, на 13 км западно от Хилдесхайм. Тя е построена от 1292 г. от велфийския херцог Ото Строгия в долината на река Лайне, между два ръкава на реката, като водна крепост в южната част на варовиково-мергеловия бряг Каленберг.

В началото на XVI век тя е преустроена в крепост. Тази крепост Каленберг дава името на велфийското княжество Каленберг, образувано през XV век. След Тридесетгодишната война тя губи военното си значение и е разрушена („съборена“). Днес тя е руина с подземни сводове, обградена от високи валове. Наименованието на близкото имение Каленберг се отнася към замъка Каленберг.

Каленберг

Замъкът се издига на хълма Каленберг, който е на височина 70 м над морското равнище. Той е образуван преди почти 100 милиона години в началото на горната креда, през сеноманския период. Преди построяването на замъка той се издигал като варовикова скала между тогавашните ръкави на река Лайне на около 10 метра над равнината. Той обхваща не само площта на замъка Каленберг, но се простира още 500 метра на север. Затова водният ров на замъка е трябвало да бъде изкопан на дълбочина над десет метра във варовиковата скала.

© C. Wyrwa

Останките

Останките от крепостта се намират в района на Стария Каленберг, който от 1997 г. е част от защитената природна зона „Каленбергер Лайнетал“. От крепостта и хълма, на който е разположен замъкът, днес са запазени валовете, подземията и основите на крепостта, замъка, подземието „Корвинус“, както и останки от батарейната кула. Батарейната кула и двете подземия са затворени от средата на 2008 г. В сводестите мазета под двете крила на замъка спят прилепи. В периода от 1 октомври до 30 април зимуващите животни не трябва да бъдат безпокоени. В едно от сводестите помещения има изкопан кладенец с дълбочина няколко метра. Подземните мазета са толкова обширни, че веднъж две деца се изгубиха там и трябваше да бъдат спасени от спасителните служби.

Според устните предания се предполага, че е имало подземни тунели за бягство към Лауенщат и епископството в Хилдесхайм. Укрепленията са запазени в северозападната, северната и североизточната част. Окопаните ровове вече не се пълнят с вода. Цялата територия е обрасла с дървета, храсти и коприва, като там се срещат и зюмбюли и диви нарциси.