Празниците в Каленберг

Замъкът Каленберг (наименования от по-късен период: дворец „Каленберг“ и крепост „Каленберг“; настоящо наименование на руините: „Алт Каленберг“) е бил средновековен замък в низината край Патенсен, квартал Шуленбург, на 13 км западно от Хилдесхайм. Тя е построена от 1292 г. насам от хелфинския херцог Ото Строгия в долината на река Лайне, между два ръкава на реката, като водна крепост в южната част на варовиково-мергеловия бряг Каленберг.

В началото на XVI век тя е преустроена в крепост. Тази крепост „Каленберг“ е дала името на княжеството Каленберг на династията Велфи, обединено през XV век. След Тридесетгодишната война тя губи военното си значение и е разрушена („съборена“). Днес тя е руина с подземни сводове, обградена от високи валове. Името на близкото имение Каленберг се отнася именно към замъка Каленберг.

Каленберг

Замъкът се издига на хълма Каленберг, който е на височина 70 м над морското равнище. Той е образуван преди почти 100 милиона години в началото на Горната креда, през сеномания. Преди построяването на замъка той се издигал като варовиково-мергелна скала между тогавашните ръкави на река Лайне, изпъквайки с около 10 метра над равнинния пейзаж. Той обхваща не само територията на замъка Каленберг, но се простира още 500 метра на север. Затова водният ров на замъка е трябвало да бъде изкопан на дълбочина над десет метра във варовиково-мергелния склон.

© C. Wyrwa

Останките

Останките от крепостта се намират в района на Алт Каленберг, който от 1997 г. е част от защитената природна зона „Каленбергер Лайнетал“. От крепостта и хълма, на който е разположен замъкът, днес са запазени валовете, подземията и основите на крепостта, замъка, подземието „Корвинус“, както и останки от батарейната кула. Батарейната кула и двете подземия са затворени от средата на 2008 г. В сводестите мазета под двете крила на двореца спят прилепи. В периода от 1 октомври до 30 април зимуващите животни не трябва да бъдат безпокоени. В едно от сводестите помещения има иззидан кладенец с дълбочина няколко метра. Подземните мазета са толкова обширни, че веднъж две деца се изгубиха там и трябваше да бъдат спасени от спасителните служби.

Според устните предания се предполага, че е имало подземни тунели за бягство към Лауенщат и епископството в Хилдесхайм. Укрепленията са запазени в северозападната, северната и североизточната част. Окопаните ровове вече не се пълнят с вода. Цялата територия е обрасла с дървета, храсти и коприва, като там се срещат и зюмбюли и диви нарциси.