По стъпките на известни изобретатели и пионери

Много изобретатели и пионери са родени в Хановер, а в града са създадени и множество изобретения. Отправете се на „пътешествие из иновациите“ из Хановер.

Корд Бройхан

© публично достояние

Корд Бройхан е роден в Гронау. След като се научил да вари бира в Хамбург, през 1524 г. заминал за Хановер. Там той преработил тъмнокафявата бира по хамбургски и на 31 май 1526 г. създал нова светлокафява бира – бирата „Бройхан“. Тя се превърна в хит за износ на града, а Корд Бройхан стана богат човек. Той купи къщата „Бройханхаус“, която и до днес стои в Стария град на улица „Крамерщрасе“ 24. През 1546 г. пивоварите се обединиха в гилдия. От нея възникна днешната пивоварна „Гилде“ на улица „Хилдесхаймер“ 132. През същата година за първи път е отсечен „Broyhan-Taler“. Изображението на „Broyhan-Taler“ украсява и до днес всяка бутилка на пивоварната „Gilde“.

Емил и Йозеф Берлинър

Емил Берлинер е роден на 20 май 1851 г., а брат му Йозеф – на 22 август 1858 г. в Хановер. След като завършва училище във Волфенбютел и преминава търговски стаж, Емил емигрира в САЩ. Между 1881 и 1883 г. Емил Берлинер посещава Хановер. Там, заедно с брат си Йозеф Берлинер, основава първото европейско дружество за производство на телефонни части – „J. Berliner Telephongesellschaft“. След като се завръща в САЩ, през 1887 г. Емил Берлинер изобретява грамофонната плоча и грамофона. По-късно Емил Берлинер заедно с брат си основава в Хановер компания за производство на грамофонни плочи – „Deutsche Grammophon-Gesellschaft“. Йозеф Берлинер ръководи фабриката и през 1898 г. започва масовото производство на първите грамофонни плочи. Сградата на фабриката все още се намира на улица „Podbielskistraße“ 164 и се използва като „Grammophon-Büropark“

Карл Ято

© Летище Хановер

Карл Ято е роден на 3 февруари 1873 г. в Хановер. През 1896 г. започва да конструира планери. Според някои източници на 18 август 1903 г., т.е. четири месеца преди братята Райт, той е успял да осъществи моторизиран полет с своя „Ято-Дракон“ в Варенвалдер Хайде в Хановер. Това обаче е спорно сред специалистите. Въпреки това „Ято-драконът“ е първият самолет в историята с пилотско място, колан за закрепване на пилота и способност да се движи със собствена тяга. От 1907 г. Ято излага своите летателни апарати на авиационни изложения, но там никога не е летял. Едва през 1909 г. с „Ято-Драхен“ № 4 той успява да осъществи първия си моторизиран полет, потвърден от пресата. През 1910 г. той представя реплика на самолета на Блерио. По-късно той конструира и други самолети, като например „Стоманената гълъбица“ от 1911 г. и еднокрилния самолет „Ято“ от 1913 г. Същата година Ято открива „Хановерските самолетни заводи“, а малко след това и летателна школа. Тъй като обаче военните не проявяват интерес към тях, и двете предприятия са затворени отново през 1914 г. Ято умира на 8 декември 1933 г. в Хановер. Карл Ято е получил много почести посмъртно. Така например терминалът за обща авиация на летището в Хановер е кръстен на него, а в постоянната експозиция „Светът на авиацията“ там се намира реплика на хвърчилото на Ято от 1903 г. Пред администрацията на летището се намира паметник на Ято. В Музея на авиацията в Лаацен-Хановер се намира макет-диорама, която показва момента на излитане на хвърчилото на Ято. Още един паметник се намира в квартал Хановер-Лист, на северния бряг на канала „Мителланд“, между „Райтерстация“ и „Листер Бад“, на мястото на бившата „Фаренвалдер Хайде“, където днес се намират градински парцели

Хуго Хаазе

© Карл Йохаенгес

Бъдещият „крал на каруселите“ е роден на 1 юни 1857 г. във Винсен/Луе. С атракционите си той революционизира панаирните площадки на своето време. Основава две фирми – едната в Харц, а другата в Лайпциг. През 1909 г. Хаазе премества фабриката си от Лайпциг в Хановер. След като преди това беше пуснал на пазара своя „Дворец на въртележките“ (1902 г.) и стъпаловидната въртележка „Ел Дорадо“, в Хановер бяха построени още много други новости, като например преносима влакчева атракция. Хуго Хаазе също така въведе в Европа автоскутерите и въведе там, както и при много други въртележки, редица нововъведения. Много от неговите атракциони се появяваха редовно всяка година на фестивала „Шютценфест“ в Хановер. Хуго Хаазе умира на 13 септември 1933 г. в Хановер, а гробът му се намира в градското гробище Енгезоде. Три пъти в годината духът на Хаазе все още витае над „Шютценплац“ в Хановер, когато на най-големия пролетен празник в Долна Саксония, на най-големия празник на стрелците в света и на най-големия Октоберфест в Северна Германия се въртят както ултрамодерни, така и носталгични атракциони.

Валтер Брух

© hannover.de

Валтер Брух е роден на 2 март 1908 г. в Нойщадт ан дер Вайнштрасе. След като вече беше работил в „Телефункен“ в Берлин, през 1950 г. той се върна в „Телефункен“, но не в Берлин, а в Хановер. Там той ръководи лабораторията за фундаментални изследвания в областта на приемната техника, в която беше разработена цветната телевизионна система PAL, за която на 31 декември 1962 г. беше подадена заявка за патент. Валтер Брух представи за първи път цветната телевизия PAL на 3 януари 1963 г. пред експертите от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Старата сграда на „Телефункен“ е обявена за паметник на културата и се намира на улица „Гьотингер Шаузе“ 76. Валтер Брух почина на 5 май 1990 г. в Хановер, а надгробният му паметник се намира в градското гробище „Енгезоде“.

Фердинанд Зихел

© hannover.de

Фердинанд Зихел е роден на 29 септември 1859 г. в Хановер. Още в семейния бизнес Фердинанд Зихел се запознава с трудния процес на производство на лепило и клеи. Той искаше да опрости цялата работа. Накрая успя да постигне пробив: през 1888 г. Зихел изобрети в Хановер първото готово за употреба лепило за тапети. През 1889 г. той основава своята фирма в семейното предприятие на улица „Große Packhofstraße“ 39 в Хановер под името „Arabinwerk, Chemische Fabrik Hannover“. Търсенето е толкова голямо, че производството трябва да бъде разширено. През 1897 г. в Лиммер (днес квартал на Хановер) са построени нови производствени съоръжения, а фирмата е преименувана на „Фердинанд Зихел в Лиммер“. Бизнесът процъфтяваше и „Sichel-Werke“ ставаше все по-голяма. Фердинанд Зихел почина на 4 август 1930 г. в Хановер. Гробът му се намира в еврейското гробище в Хановер-Ботфелд. През 1962 г. заводите бяха окончателно придобити от Henkel AG & Co. KGaA. Заводите функционират и до днес и се намират на улица „Зихелщрасе“ 1.

Херман Балсен

© Bahlsen

Херман Балсен е роден на 14 ноември 1859 г. в Хановер. През 1889 г. той основава „Hannoversche Cakesfabrik H. Bahlsen“. Целта му е била да пусне на пазара в континентална Европа „кексовете“, с които се беше запознал по-рано в Англия. Най-известният продукт на фабриката безспорно е бил и остава маслената бисквита „Лейбниц“. През 1905 г. Бахлсен е първият производител в Европа, който преминава към конвейерно производство. През 1911 или 1912 г. (източниците не са напълно сигурни) измислената от Бахлсен дума „Keks“ най-накрая намира място в речника „Duden“ и оттогава нататък замества английската дума „Cakes“. Бившата фабрика за бисквити на Бахлсен днес служи като административна централа на концерна и се намира на улица „Подбиелски“ 11. Бахлсен умира на 6 ноември 1919 г. в Хановер.

Готфрид Вилхелм Лайбниц

© HMTG

Готфрид Вилхелм Лайбниц е роден на 21 юни 1646 г. в Лайпциг. През 1676 г. той пристига в Хановер и две години по-късно е назначен за придворен съветник. Лайбниц се счита за универсалния ум на своето време. Сред изобретенията му са изчислителна машина и двойствената система, която е в основата на съвременните компютри. Той е разработил и инфинитезималния анализ. По този въпрос е имало дълъг спор, тъй като сър Исак Нютон също се счита за изобретател на инфинитезималния анализ. Изследвания са показали, че Лайбниц и Нютон са разработили инфинитезималния анализ независимо един от друг и без да знаят един за друг. Лайбниц е оставил много следи в Хановер. Подробен списък с описания можете да намерите тук. Лайбниц е починал на 14 ноември 1716 г. в Хановер. Гробът му се намира в църквата „Neustädter Hof- und Stadtkirche“.

Карл Полих и Фиделис Бьолер

© LHH

Карл Полих е роден на 7 април 1892 г. в Байзинген, а Фиделис Бьолер – през 1887 г. във Фридинген (Лангененслинген). По-късно и двамата са работили като конструктори в „Ханомаг“ в Хановер и през 1925 г. са разработили малкия автомобил „Ханомаг 2/10 PS“, който става известен под името „Kommissbrot“. Особеното при този малък автомобил беше, че той се произвеждаше изцяло на конвейер. След като „Опел“ вече произвеждаше своя „Laubfrosch“ на конвейер от 1924 г., „Hanomag 2/10 PS“ стана първият малък автомобил в Германия, произведен на конвейер. Екземпляр от „Hanomag 2/10 PS“ може да се види и днес в Историческия музей в Хановер

Георг Маделунг

© Луиз Крет

Георг Маделунг е роден на 31 юли 1889 г. в Росток. През 1921 г. защитава докторска степен по машиностроене в Техническия университет в Хановер. Там той проектира планер, който по-късно става известен под името HAWA Vampyr. Самолетът е конструиран от бившите пилоти от Първата световна война Артур Мартенс, Фриц Хенцен и Валтер Блуме, които по това време всички са били студенти в Института по авиационна техника към Техническия университет в Хановер. Под ръководството на Херман Дорнер самолетът е построен в Хановерската фабрика за вагони (HAWA). HAWA Vampyr се счита за прародител на съвременните планери. Модел на самолета се намира в Музея на авиацията в Лацен-Хановер

Франц Крукенберг

Франц Крукенберг е роден на 21 август 1882 г. в Утерзен. Той е пионер в областта на бързото железопътно движение. Той е проектирал легендарния „Железопътен цепелин“, който е бил построен през 1930 г. в железопътния ремонтен завод в Хановер-Лайнхаузен. Особеното при този влак е, че се задвижваше от пропелер, разположен в задната му част. На 21 юни 1931 г. „Железопътният цепелин“ постави световен рекорд по скорост от 230,2 км/ч. Този рекорд беше подобрен едва през 1955 г. Сградите на вече нефункциониращата железопътна ремонтна работилница в Хановер-Лайнхаузен съществуват и до днес.

Конрад Даненберг

© HMTG / Хаазе

Пионерът в ракетната техника е роден на 5 август 1912 г. във Вайсенфелс (провинция Саксония). Завършил е гимназия в Хановер в училище „Лутер“. След това е учил машинно инженерство в Техническия университет в Хановер (днешният Университет „Готфрид Вилхелм Лайбниц“). Още там той се занимава, наред с другото, с техника на задвижването. През 1931 г. Данненберг става член на Обществото за ракетни изследвания – група Хановер (GEFRA), основано от Алберт Пюленберг. От велосипедни рамки Даненберг конструира ракетни двигатели с дизелово задвижване. През 1932 г. той се присъединява към НСДАП, става войник и през 1940 г. се присъединява към екипа на Валтер Тиел в Изследователския институт на сухопътните войски в Пеенемюнде, където работи главно по задвижването на ракетата А4. В рамките на операция „Overcast“ през 1945 г. той се пресели в САЩ заедно с Вернер фон Браун и още 117 сътрудници. В САЩ той стана заместник-ръководител на разработката на ракетната програма „Сатурн“ в НАСА. По този начин Даненберг участва в изграждането на „лунната ракета“ „Сатурн V“ за програмата „Аполо“.

Ели Бейнхорн

Пионерката в авиацията е родена на 30 май 1907 г. в Хановер. След като завърши училище, тя се свърза с Хановърския аероклуб, за да получи обучение за пилот. Той обаче отхвърли молбата ѝ, тъй като по онова време само мъжете имаха право да стават пилоти. Затова тя замина за Берлин и там получи обучението си за пилот. Първоначално тя се превърна в търсена пилотка по акробатика, докато през 1931 г. осъществи първия си полет до Африка. През 1932 г. осъществи околосветско пътешествие в самостоятелен полет, като Хановер беше една от спирките ѝ. През 1933 г. последва вторият ѝ полет до Африка, през 1934 г. – пътуването до Америка, а през 1935 г. – рекордният полет над два континента за 24 часа. От 1935 до 1939 г. бяха осъществени още полети на дълги разстояния. Обиколката на света в самостоятелен полет през 1932 г. Бейнхорн осъществи с едномоторен самолет „Klemm L 25 D“. Самолет от този тип се намира и днес в Музея на авиацията в Лацен-Хановер.

Лазар Шаргородски

© Столица на щата Хановер

Конструкторът е роден през 1882 г. в Одеса. В Хановер той става главен конструктор в компанията „Ханомаг“, където през 1939 г. проектира, наред с другото, аеродинамичния автомобил „Ханомаг“, който през същата година поставя четири световни рекорда за скорост при дизеловите леки автомобили. Така спортният директор на „Ханомаг“ и инженер Карл Хеберле достигна през 1939 г. скорост от 165 километра в час с този автомобил по време на „Рекордната седмица в Десау“. За съжаление, автомобилът бе изгубен в хаоса на войната. Въпреки това аеродинамичният автомобил бе възстановен от Работната група по история на техниката и промишлеността в региона на Хановер, както и от Интересното сдружение „Ханомаг“. Оттогава автомобилът се излага на избрани събития

Макс Валиер

Астрономът, писателят и пионерът в ракетната техника е роден на 9 февруари 1895 г. в Болцано. За да реализира плановете си за ракети, той се нуждаеше от финансист и се обърна към множество компании и организации. През 1927 г. Валиер най-накрая успя да привлече като спонсор с големи финансови възможности автомобилния магнат, спортист и състезател Фриц фон Опел. През 1928 г. на железопътната линия Изернхаген–Бургведел (днес част от региона Хановер) се проведоха първите опити с ракетно задвижвани релсови превозни средства. На 4 август 1928 г. тестовете бяха прекратени, след като четвъртият ракетен вагон експлодира по време на пробно пътуване. През ноември обаче тестовите пътувания бяха възобновени, само че този път в Берлин.

Георг Фридрих Гротефенд

© HMTG

Георг Фридрих Гротефенд е роден на 9 юни 1775 г. в Мюнден (днес: Ханн. Мюнден). Учил е филология и теология в Гьотинген, където е работил като помощник-учител. През 1802 г., в резултат на залог, той разшифровал първите думи от клинопис. През 1821 г. той пристига в Хановер като директор на Лицея (днешната гимназия „Кайзер-Вилхелм-унд-Ратс“) и става почетен гражданин на града. Умира на 15 декември 1853 г. в Хановер, а гробът му се намира в градинското гробище. Неговото главно произведение са „Нови приноси към тълкуването на персеполитанската клинописна писменост“, публикувани през 1837 г.

Карл Хорнеман

Химикът и предприемачът е роден на 29 март 1811 г. в Хановер. След като завършил химията в политехническите училища в Хановер и Мюнхен, през 1838 г. започнал да произвежда бои за художници в Грос Мунцел. Това бе началото на компанията „Пеликан АГ“. През 1842 г. Хорнеман се преместил в родния си град Хановер и там разширил продуктовата си гама. Гамата от продукти включваше бои за ученици, детски бои и художествени акварелни бои. Една от иновациите на „Пеликан“ беше течната туш, която дотогава се предлагаше само под формата на туш в пръчки. От 1895 г. асортиментът беше значително разширен. Освен мастило, вече се произвеждаха и канцеларски материали. Железогаловото мастило „4001“, пуснато на пазара през 1898 г., се превърна през следващите години в най-продаваното мастило в света. През 1994 г. производството в Хановер беше прекратено и преместено в Пайне. Старият производствен комплекс днес е известен като „Квартал Пеликан“ и в него се намират, наред с другото, заведения за хранене, хотел, офиси и кулата на Пеликан.

Илзе Кноттер Меер

© Университет „Лайбниц“ (източник)

Инженерката е родена на 14 октомври 1899 г. в Хановер. След като завърши гимназия, от 1919 до 1922 г. тя изучава машиностроене в Техническия университет в Хановер, днешния Университет „Готфрид Вилхелм Лайбниц“, а от 1922 до 1924 г. – в Техническия университет в Мюнхен. През 1924 г. Илзе тер Меер завърши следването си по машиностроене в Техническия университет в Мюнхен. По този начин тя стана една от първите две жени-инженери по машиностроене в Германия. През 1925 г. тя стана и първата жена-член на Сдружението на германските инженери (VDI).

Мери Вигман

© LHH

Танцьорката, хореографката и преподавателката по танц е родена на 13 ноември 1886 г. в Хановер. Прекарва детството си и част от младостта си в Хановер. След престои в Англия, Нидерландия и Лозана, през 1910–1911 г. учи ритмична гимнастика в Хелерау, но прекъсва обучението си. След това живее в Рим и Берлин. Накрая, през 1913 г., тя постъпва в школата за изкуство на Рудолф фон Лабан на Монте Верита в Швейцария. Мери Вигман изнася първите си публични танцови представления в Мюнхен. Големият ѝ пробив настъпва през 1919 г. с изявите ѝ в Хамбург и Дрезден. Тя популяризира изразителния танц на международно ниво като „Нов немски танц“ и се превръща в една от най-влиятелните пионери на ритмично-експресивния изразителен танц. Родното къща на Мери Вигман се намира на улица „Шмидештрасе“ 33 в Хановер.

Фердинанд фон Линдеман

Математикът е роден на 12 април 1852 г. в Хановер. Къщата му се е намирала на бившата улица „Лангештрасе“ 26, днес „Лайбницуфер“ 13–15. Там той прекарва първите две години от живота си, преди семейството му да се премести в Шверин. В Гьотинген фон Линдеман учи математика. През живота си той е живял и творил в много други градове, сред които Мюнхен, Вюрцбург и Фрайбург. През 1882 г. той открива, че квадратурата на кръга с циркул и линийка е невъзможна. С това той решава един от най-старите математически проблеми. В чест на фон Линдеман пред сградата на улица „Лайбницуфер“ 13–15 е поставен паметник.

Чарлз Фелтман

Чарлз Фелтман всъщност се е казвал Карл Фелдман и е роден през 1841 г. в Хановер. На 15-годишна възраст този квалифициран пекар емигрира в САЩ и се установява в Ню Йорк. Там през 1867 г. той измисля хот-дога в днешния му вид, като продава от ръчна количка в Кони Айлънд наденички в хлебче с зеле. Карл Фелдман веднага започна да се нарича Чарлз Фелтман и стана бизнесмен. Бизнесът с хот-дога процъфтяваше и през 1871 г. той откри „Feltman’s Restaurant and Beer Garden“, от който впоследствие се превърна най-големият по онова време ресторантски комплекс в света с девет заведения, бирария на открито с два бара и хотел с бална зала, баня и кино на открито. И в Хановер днес има места за продажба на хот-дога, особено по време на многобройните народни, улични и квартални празници, но и спорадично в градската среда.

„Були“ и „Кефер“

© Фолксваген АГ

Макар и двамата да не са същества от плът и кръв, никой не би могъл да оспори, че и двамата са истински личности, които са оставили отпечатък върху цели поколения. Автобусът на VW или VW Transporter, наричан „Були“, слезе за първи път от конвейера във Волфсбург през 1950 г. През 1956 г. производството на автобуса беше преместено в завода на VW в Хановер-Щокен, където той се произвежда и до днес. Първоначално моделът T1, а по-късно и сериите T2, T3, T4 и T5/T6. Тук ще намерите множество „Були“, които можете да наемете и да се насладите на тях. Друго култово превозно средство е „Волксваген Бръмбар“. Той за първи път слезе от конвейера във Волфсбург през 1938 г. От 1974 до 1975 г. в Хановер бяха произведени 43 000 „Бръмбара“ (тип 1). Още през 1973 г. в автосалона на VW в Хановер-Нордщат е създадена рядка специална версия на „Бръмбара“ – „Нордщат-Бръмбар“. Става дума за автомобил във формата на „Бръмбар“ „VW 1303“, но върху шасито на Porsche 914/6. За задвижване е избран двигател от Porsche Carrera RS с работен обем 2,7 литра. Автомобилът можеше да ускори до 100 км/ч за малко повече от седем секунди и достигаше максимална скорост от почти 220 км/ч. Най-късно след американската филмова и телевизионна поредица за „Хърби“ или от времето на германско-швейцарската филмова поредица за „Дуду“, „Бръмбарът“ се радва на култов статут. Всяка година на 1 май на изложбените паркинги „Ост“ в Хановер се провежда съборът „Maikäfertreffen“ – това е най-голямата среща на „Волксваген Бръмбар“ в Европа с около 3 000 „Бръмбара“ и други модели на „Волксваген“

© HMTG

Туристически акценти

Места за посещение

Открийте забележителностите на Хановер, изпълнени с история и приключения.

прочетете