По стъпките на известни изобретатели и пионери

Много изобретатели и пионери са родени в Хановер, а в града са направени и множество изобретения. Отправете се на „пътешествие из иновациите“ из Хановер.

Корд Бройхан

© публично достояние

Корд Бройхан е роден в Гронау. След като се научил да вари бира в Хамбург, през 1524 г. заминал за Хановер. Там той преработил тъмнокафявата бира по хамбургски и на 31 май 1526 г. създал нова светлокафява бира – бирата „Бройхан“. Тя се превърна в хит за износ на града, а Корд Бройхан стана богат човек. Той купи къщата „Бройханхаус“, която и до днес стои в старата част на града на улица „Крамерщрасе“ 24. През 1546 г. пивоварите се обединиха в гилдия. От нея възникна днешната пивоварна „Гилде“ на улица „Хилдесхаймерщрасе“ 132. През същата година за първи път е отсечен „Broyhan-Taler“. Изображението на Broyhan-Taler украсява и до днес всяка бутилка на пивоварната „Gilde“.

Емил и Йозеф Берлинър

Емил Берлинер е роден на 20 май 1851 г., а брат му Йозеф – на 22 август 1858 г. в Хановер. След като завършва училище във Волфенбютел и преминава търговски стаж, Емил емигрира в САЩ. Между 1881 и 1883 г. Емил Берлинер посещава Хановер. Там, заедно с брат си Йозеф Берлинер, основава първото европейско дружество за производство на телефонни части – J. Berliner Telephongesellschaft. Завръщайки се в САЩ, през 1887 г. Емил Берлинер изобретява грамофонната плоча и грамофона. По-късно Емил Берлинер заедно с брат си основава в Хановер компания за производство на грамофонни плочи, Deutsche Grammophon-Gesellschaft. Йозеф Берлинер ръководи фабриката и през 1898 г. започва масовото производство на първите грамофонни плочи. Фабричната сграда все още стои на улица „Подбиелски“ 164 и се използва като „Офисен парк „Грамофон“

Карл Ято

© Летище Хановер

Карл Ято е роден на 3 февруари 1873 г. в Хановер. През 1896 г. започва да конструира планери. Според някои сведения на 18 август 1903 г., т.е. четири месеца преди братята Райт, той успява да осъществи моторизиран полет с планера си „Ято-Дракон“ в местността Варенвалдер Хайде в Хановер. Това обаче е спорно в специализираните среди. Въпреки това „Ято-драконът“ е първият самолет в историята с пилотско място, колан за закрепване на пилота и способност да се движи със собствена сила. От 1907 г. Ято излага своите летателни апарати на авиационни изложения, но никога не лети с тях там. Едва през 1909 г. с „Ято-Дракон“ № 4 той успява да осъществи първия си моторизиран полет, потвърден от пресата. През 1910 г. той представя реплика на самолета на Блерио. По-късно той конструира и други самолети, като например „Сталтовата гълъбица“ от 1911 г. и еднокрилния самолет „Ято“ от 1913 г. Същата година Ято открива „Ханноверските самолетни заводи“, а малко след това и летателна школа. Тъй като обаче военните не проявяват интерес към тях, и двете са закрити отново през 1914 г. Ято умира на 8 декември 1933 г. в Хановер. Карл Ято е получил много почести посмъртно. Така например терминалът за обща авиация на летище Хановер е кръстен на него, а в постоянната експозиция „Светът на авиацията“ там се намира реплика на хвърчилото на Ято от 1903 г. Пред администрацията на летището се намира паметник на Ято. В музея на авиацията в Лаацен-Хановер се намира макет-диорама, която показва ситуацията при излитането на хвърчилото на Ято. Още един паметник се намира в квартал Хановер-Лист, на северния бряг на канала Мителланд, между Reiterstation и Lister Bad, на мястото на бившата Vahrenwalder Heide, където днес се намират градински парцели

Хуго Хаазе

© Карл Йохаенгес

Бъдещият „крал на каруселите“ е роден на 1 юни 1857 г. във Винсен/Луе. С атракционите си той революционизира панаирните площадки на своето време. Той основава две фирми – едната в Харц, а другата в Лайпциг. През 1909 г. Хаазе премества фабриката си от Лайпциг в Хановер. След като преди това пусна на пазара своя „Каруселпаласт“ (1902 г.) и стъпаловидния карусел „Ел Дорадо“, в Хановер бяха построени много други новости, като например преносима влакче в увеселителен парк. Хюго Хаазе също така въведе в Европа авто-скоутера и въведе там, както и при много други карусели, много новости. Много от неговите атракциони се появяват редовно всяка година на фестивала „Schützenfest“ в Хановер. Хуго Хаазе умира на 13 септември 1933 г. в Хановер, а надгробният му паметник се намира на градското гробище Енгесоде. Три пъти в годината духът на Хаазе все още витае над площад „Шютценплац“ в Хановер, когато на най-големия пролетен празник в Долна Саксония, на най-големия празник на стрелците в света и на най-големия Октоберфест в Северна Германия се въртят както ултрамодерни, така и носталгични атракционни съоръжения.

Валтер Брух

© hannover.de

Валтер Брух е роден на 2 март 1908 г. в Нойщадт ан дер Вайнштрасе. След като вече е работил в „Телефункен“ в Берлин, през 1950 г. той се връща в „Телефункен“, но не в Берлин, а в Хановер. Там той ръководи лабораторията за фундаментални изследвания в областта на приемната техника, в която е разработена цветната телевизионна система PAL, за която на 31 декември 1962 г. е подадена заявка за патент. Валтер Брух представя за първи път цветната телевизия PAL на 3 януари 1963 г. пред експертите от Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU). Старата сграда на Telefunken е обявена за паметник на културата и се намира на улица „Гьотингер Шаузе“ 76. Валтер Брух умира на 5 май 1990 г. в Хановер, а надгробният му паметник се намира в градското гробище „Енгесоде“.

Фердинанд Зихел

© hannover.de

Фердинанд Зихел е роден на 29 септември 1859 г. в Хановер. Още в семейния бизнес Фердинанд Зихел се запознава с трудната процедура по производството на лепило и клеи. Той искаше да опрости целия процес. Накрая успява да постигне пробив: през 1888 г. Зихел изобретява в Хановер първото готово за употреба лепило за тапети. През 1889 г. той основава своята фирма в семейния бизнес на адрес Große Packhofstraße 39 в Хановер под името „Arabinwerk, Chemische Fabrik Hannover“. Търсенето е толкова голямо, че производството трябва да бъде разширено. През 1897 г. в Лиммер (днес квартал на Хановер) са построени нови производствени съоръжения и фирмата е преименувана на „Ferdinand Sichel in Limmer“. Бизнесът процъфтява и „Sichel-Werke“ става все по-голяма. Фердинанд Зихел умира на 4 август 1930 г. в Хановер. Гробът му се намира на еврейското гробище в Хановер-Ботфелд. През 1962 г. фабриката е придобита от Henkel AG & Co. KGaA. Фабриката все още работи и се намира на улица „Зихелщрасе“ 1.

Херман Балсен

© Bahlsen

Херман Балсен е роден на 14 ноември 1859 г. в Хановер. През 1889 г. той основава „Hannoversche Cakesfabrik H. Bahlsen“. Той искал да пусне на пазара в континентална Европа „кексовете“, с които се беше запознал по-рано в Англия. Най-известният продукт на фабриката беше и безспорно остава маслената бисквита „Лейбниц“. През 1905 г. Бахсен е първият производител в Европа, който преминава към конвейерно производство. През 1911 или 1912 г. (източниците не са напълно сигурни) измислената от Бахсен дума „Keks“ най-накрая намира място в речника „Duden“ и оттогава нататък замества английската дума „Cakes“. Бившата фабрика за бисквити на Бахлсен днес служи като администрация на концерна и се намира на улица „Подбиелски“ 11. Бахлсен умира на 6 ноември 1919 г. в Хановер.

Готфрид Вилхелм Лайбниц

© HMTG

Готфрид Вилхелм Лайбниц е роден на 21 юни 1646 г. в Лайпциг. През 1676 г. той пристига в Хановер и две години по-късно е назначен за придворен съветник. Лайбниц се счита за универсалния ум на своето време. Сред изобретенията му са изчислителна машина и двойствената система, която е в основата на съвременните компютри. Той разработва и инфинитезималния анализ. По този въпрос има дълъг спор, тъй като сър Исак Нютон също се счита за изобретател на инфинитезималния анализ. Проучвания показват, че Лайбниц и Нютон са разработили инфинитезималния анализ независимо един от друг и без да знаят един за друг. Лайбниц е оставил много следи в Хановер. Подробен списък с описания можете да намерите тук. Лайбниц умира на 14 ноември 1716 г. в Хановер. Гробът му се намира в църквата „Neustädter Hof- und Stadtkirche“.

Карл Полих и Фиделис Бьолер

© LHH

Карл Полих е роден на 7 април 1892 г. в Байзинген, а Фиделис Бьолер – през 1887 г. във Фридинген (Лангененслинген). По-късно и двамата стават конструктори в компанията „Ханомаг“ в Хановер и през 1925 г. разработват малкия автомобил „Ханомаг 2/10 PS“, който става известен под името „Kommissbrot“. Особеното при този малък автомобил е, че е произведен изцяло на конвейер. След като Opel вече произвежда своя „Laubfrosch“ на конвейер от 1924 г., Hanomag 2/10 PS е първият малък автомобил в Германия, произведен на конвейер. Екземпляр от Hanomag 2/10 PS може да се види и днес в Историческия музей в Хановер

Георг Маделунг

© Луиз Крет

Георг Маделунг е роден на 31 юли 1889 г. в Росток. През 1921 г. той защитава докторска степен по машиностроене в Техническия университет в Хановер. Там той проектира планер, който по-късно става известен под името HAWA Vampyr. Самолетът е конструиран от бившите пилоти от Първата световна война Артур Мартенс, Фриц Хенцен и Валтер Блуме, които по това време са били студенти в Института по авиационна техника към Техническия университет в Хановер. Под ръководството на Херман Дорнер самолетът е построен в Хановерската фабрика за вагони (HAWA). HAWA Vampyr се счита за прародител на съвременните планери. Модел на самолета се намира в Музея на авиацията в Лаацен-Хановер

Франц Крукенберг

Франц Крукенберг е роден на 21 август 1882 г. в Уетерсен. Той е пионер в областта на бързото железопътно движение. Той проектира легендарния „Железопътен цепелин“, който е построен през 1930 г. в железопътния ремонтен завод в Хановер-Лайнаузен. Особеното при този влак е, че се задвижва от пропелер, разположен в задната му част. На 21 юни 1931 г. „Железопътният цепелин“ поставя световен рекорд по скорост от 230,2 км/ч. Този рекорд е подобрен едва през 1955 г. Сградите на вече нефункциониращата железопътна ремонтна работилница в Хановер-Лайнаузен съществуват и до днес.

Конрад Даненберг

© HMTG / Хаазе

Пионерът в ракетната техника е роден на 5 август 1912 г. във Вайсенфелс (провинция Саксония). Завършва гимназия в Хановер в училище „Лутер“. След това учи машинно инженерство в Техническия университет в Хановер (днешният Университет „Готфрид Вилхелм Лайбниц“). Още там се занимава, наред с другото, с техника на задвижването. През 1931 г. Даненберг става член на Обществото за ракетни изследвания – група Хановер (GEFRA), основано от Алберт Пюленберг. От велосипедни рамки Даненберг конструира ракетни двигатели с дизелово задвижване. През 1932 г. се присъединява към НСДАП, става войник и през 1940 г. се присъединява към екипа на Валтер Тиел в Изпитателния институт на армията в Пеенемунде, където работи главно по задвижването на ракетата А4. В рамките на операция „Overcast“ през 1945 г. той се премества в САЩ заедно с Вернер фон Браун и 117 други сътрудници. В САЩ става заместник-ръководител на разработката на ракетната програма „Сатурн“ в НАСА. По този начин Даненберг участва в изграждането на „лунната ракета“ Сатурн V за програмата „Аполо“.

Ели Бейнхорн

Пионерката в авиацията е родена на 30 май 1907 г. в Хановер. След като завърши училище, тя се свърза с Аероклуба в Хановер, за да получи обучение за пилот. Той обаче отхвърли молбата ѝ, тъй като по онова време само мъжете имаха право да стават пилоти. Затова тя замина за Берлин, където получи обучение за пилот. Първоначално тя става търсена пилотка по акробатика, докато през 1931 г. не осъществява първия си полет до Африка. През 1932 г. следва околосветско пътешествие в самостоятелен полет, при което Хановер също е една от спирките ѝ. През 1933 г. следва вторият полет до Африка, през 1934 г. – пътуването до Америка, а през 1935 г. – рекордният полет над два континента за 24 часа. От 1935 до 1939 г. последват още дълги полети. Обиколката на света в самостоятелен полет през 1932 г. Бейнхорн осъществява с едномоторен Klemm L 25 D. Самолет от този тип се намира и днес в Музея на авиацията в Лаацен-Хановер.

Лазар Шаргородски

© Столицата на провинцията Хановер

Конструкторът е роден през 1882 г. в Одеса. В Хановер той става главен конструктор в компанията „Ханомаг“, където през 1939 г. проектира, наред с другото, аеродинамичния автомобил „Ханомаг“, който през същата година поставя четири световни рекорда за скорост при дизеловите леки автомобили. Така спортният директор и инженер на Hanomag Карл Хеберле достигна 165 километра в час с автомобила по време на седмицата на рекордите в Десау през 1939 г. За съжаление, автомобилът бе изгубен в хаоса на войната. Въпреки това аеродинамичният автомобил бе възстановен от Работната група по история на техниката и промишлеността в региона на Хановер, както и от Интересното сдружение Hanomag. Оттогава автомобилът се излага на избрани събития

Макс Валиер

Астрономът, писателят и пионерът в ракетната техника е роден на 9 февруари 1895 г. в Болцано. За да реализира плановете си за ракети, той се нуждаеше от финансист и се обърна към множество компании и организации. През 1927 г. Валиер най-накрая успя да привлече като спонсор с големи финансови възможности автомобилния магнат, спортист и състезател Фриц фон Опел. През 1928 г. на железопътната линия Изернхаген-Бургведел (днес част от региона Хановер) се провеждат първите опити с ракетно задвижвани вагони. На 4 август 1928 г. тестовете са прекратени, след като четвъртият ракетен вагон експлодира по време на пробно пътуване. През ноември обаче тестовите пътувания са възобновени, само че този път в Берлин.

Георг Фридрих Гротефенд

© HMTG

Георг Фридрих Гротефенд е роден на 9 юни 1775 г. в Мюнден (днес: Ханн. Мюнден). Учи филология и теология в Гьотинген, където работи като помощник-учител. През 1802 г., в резултат на залог, той разшифрова първите думи от клинопис. През 1821 г. пристига в Хановер като директор на Лицея (днес гимназия „Кайзер-Вилхелм-унд-Ратс“) и става почетен гражданин на града. Умира на 15 декември 1853 г. в Хановер, а гробът му се намира в гробището „Гартенфридхоф“. Неговото главно произведение са публикуваните през 1837 г. „Нови приноси към тълкуването на персеполитанската клинописна писменост“.

Карл Хорнеман

Химикът и предприемачът е роден на 29 март 1811 г. в Хановер. След като завършва химическо образование в политехническите училища в Хановер и Мюнхен, през 1838 г. започва да произвежда бои за художници в Грос Мунцел. Това бе началото на компанията „Пеликан АГ“. През 1842 г. Хорнеман се премества в родния си град Хановер и разширява продуктовата си гама там. Гамата от продукти включва бои за ученици, детски бои и художествени акварелни бои. Една от иновациите на Pelikan е течната туш, която дотогава е съществувала само под формата на туш в пръчки. От 1895 г. асортиментът е значително разширен. Освен мастило, вече се произвеждат и канцеларски материали. Пуснатото на пазара през 1898 г. желязогалово мастило „4001“ се превърна през следващите години в най-продаваното мастило в света. През 1994 г. производството в Хановер беше прекратено и преместено в Пайне. Старият фабричен комплекс днес е известен като „Пеликан-квартал“ и в него се намират, наред с другото, заведения за хранене, хотел, офиси и кулата на Пеликан.

Илзе Кноттер Меер

© Университет „Лайбниц“ (източник)

Инженерката е родена на 14 октомври 1899 г. в Хановер. След като завършва гимназия, от 1919 до 1922 г. учи машинно инженерство в Техническия университет в Хановер, днес Университет „Готфрид Вилхелм Лайбниц“, а от 1922 до 1924 г. – в Техническия университет в Мюнхен. През 1924 г. Илзе тер Меер завършва машинно инженерство в Техническия университет в Мюнхен. По този начин тя става една от първите две жени машини инженери в Германия. През 1925 г. тя става и първата жена член на Асоциацията на германските инженери (VDI).

Мери Вигман

© LHH

Танцьорката, хореографката и преподавателката по танц е родена на 13 ноември 1886 г. в Хановер. Тя прекарва детството си и част от младостта си в Хановер. След престои в Англия, Нидерландия и Лозана, през 1910–1911 г. учи художествена гимнастика в Хелерау, но прекъсва обучението си. След това живее в Рим и Берлин. Накрая през 1913 г. постъпва в школата за изкуства на Рудолф фон Лабан на Монте Верита в Швейцария. Мери Вигман представя първите си публични танци в Мюнхен. Големият й пробив настъпва през 1919 г. с изявите й в Хамбург и Дрезден. Тя прави експресивния танц известен в международен план като „Нов немски танц“ и се превръща в една от най-влиятелните пионери на ритмично-експресивния танц. Родителният дом на Мери Вигман се намира на улица „Шмиде“ 33 в Хановер.

Фердинанд фон Линдеман

Математикът е роден на 12 април 1852 г. в Хановер. Къщата му се е намирала на бившата улица „Лангещрасе“ 26, днес „Лайбницуфер“ 13–15. Там той прекарва първите две години от живота си, преди семейството му да се премести в Шверин. В Гьотинген фон Линдеман учи математика. През живота си той живее и работи в много други градове, сред които Мюнхен, Вюрцбург и Фрайбург. През 1882 г. той открива, че квадратурата на кръга с циркул и линийка е невъзможна. С това той решава един от най-старите математически проблеми. В чест на фон Линдеман пред сградата на улица „Лайбницуфер“ 13-15 е поставен паметник.

Чарлз Фелтман

Чарлз Фелтман всъщност се е казвал Карл Фелдман и е роден през 1841 г. в Хановер. На 15-годишна възраст този обучен пекар емигрира в САЩ и се установява в Ню Йорк. Там през 1867 г. той измисля хот-дога в днешния му вид, като продава от ръчна количка на Кони Айлънд наденички в хлебче с кисело зеле. Карл Фелдман веднага се преименува на Чарлз Фелтман и става бизнесмен. Бизнесът с хот-дога процъфтява и през 1871 г. той открива „Feltman’s Restaurant and Beer Garden“, от който впоследствие се превръща най-големият ресторантски комплекс в света по това време с девет заведения, бирария с два бара и хотел с бална зала, баня и кино на открито. И в Хановер днес има места за продажба на хот-дога, особено на многобройните народни, улични и квартални празници, но и тук-там в градската среда.

„Були“ и „Кефер“

© Фолксваген АГ

Макар и двамата да не са живи същества от плът и кръв, никой не би могъл да оспори, че и двамата са истински личности, които са оставили отпечатък върху цели поколения. Автобусът VW или VW Transporter, наричан „Були“, за първи път слезе от конвейера във Волфсбург през 1950 г. През 1956 г. производството на автобуса беше преместено в завода на VW в Хановер-Щокен, където той се произвежда и до днес. Първоначално моделът T1, а по-късно и сериите T2, T3, T4 и T5/T6. Тук ще намерите многобройни „Були“, които можете да наемете и да се възхитите на тях. Друго култово превозно средство е VW „Бръмбар“. Той се появи за първи път на конвейера във Волфсбург през 1938 г. От 1974 до 1975 г. в Хановер бяха произведени 43 000 „Бръмбара“ (Тип 1). Още през 1973 г. в автосалона на VW в Хановер-Нордщадт е създадена рядка специална версия на Бръмбара, наречена „Нордщадт-Бръмбар“. Става дума за автомобил във формата на Бръмбар „VW 1303“, но върху шасито на Porsche 914/6. За задвижване е избран двигател от Porsche Carrera RS с работен обем 2,7 литра. Колата можеше да ускори до 100 км/ч за малко повече от седем секунди и достигаше максимална скорост от почти 220 км/ч. Най-късно след американската филмова и телевизионна поредица за „Бръмбара“ „Хърби“ или от германско-швейцарската филмова поредица за „Бръмбара“ „Дуду“, „Бръмбарът“ се радва на култов статут. Всяка година на 1 май на изложбените паркинги „Ост“ в Хановер се провежда съборът „Maikäfertreffen“ – най-голямата среща на VW „Бръмбара“ в Европа с около 3 000 „Бръмбара“ и други модели на VW

© HMTG

Туристически акценти

Места за посещение

Открийте забележителностите на Хановер, изпълнени с история и преживявания.

прочетете