Ахлем-Баденщедт-Давенщедт

11-ти градски район обхваща трите квартала Ахлем, Баденщедт и Давенщедт в югозападната част на град Хановер. На площ от 9,85 км² живеят почти 34 000 жители (към 2021 г.). Ахлем-Баденщедт-Давенщедт е известен със своите зелени площи, като парк „Вили Шпан“, зеления коридор „Фьосе“ и хълма „Бентхер“. Тук не липсват и възможности за отдих, като животът в района се характеризира предимно с младежки центрове и културни заведения.

Парк „Вили Шпан“ / Пещ за изгаряне на вар

© HMTG

Днешната територия на парка „Вили Шпан“ първоначално е била варовикова кариера, която от 1850 г. се е използвала за производство на гасена вар (за строителен разтвор) и гасена вар (за тор). Налице е запазена пещта за изпичане на вар – кръгова пещ по метода на Хофман с дължина 35 м, ширина 13 м и височина 9,5 м, построена през 1925 г. Тя е била в експлоатация само до 1930 г. През 1938 г. търговецът Вили Шпан придобива терена и засажда на терасите овощна градина за производство на плодови и сокови напитки под марката „Sprudella“. През 60-те години производството на плодови сокове е преустановено. Когато вдовицата му умира през 1996 г., теренът е преустроен в обществен парк, а единствената пещ от типа „Хофман“ в региона, която е под защитата на закона за опазване на паметниците на културата, е реставрирана. От 2004 г. паркът за отдих, който е популярен сред млади и стари, е отворен за посетители.

Освен културни заведения като местния музей, в квартал Ахлем се намират и няколко мемориала и паметници, посветени на Втората световна война.

Израелско градинарско училище / Мемориален комплекс „Ахлем“

© HMTG

Израилското градинарско училище „Ахлем“ на улица „Хайстербергале“ № 8, първоначално наричано Израилско възпитателно заведение, е основано през 1893 г. от хановерския банкер Мориц Симон с цел да предостави на еврейски деца и младежи начално образование, последвано от обучение по градинарство. Учениците идваха от цяла Германия и от Източна Европа. Запазени са къщите на директора, на момичетата и на пазача. Архитектурата с червени тухлени ивици и омазани стени с аркови прозорци е вдъхновена от училищните сгради от онова време. Училището е затворено през 1942 г., а още през есента на 1941 г. къщата на градинаря се превръща в „еврейска къща“, от която до 1944 г. над 2000 мъже, жени и деца са депортирани в концентрационни лагери и гета в Източна Европа. От 1987 г. тук се намира Мемориалът в Ахлем, в който е документирана историята на това място и на неговите обитатели.

Пещта за изпичане на вар (1925 г.) и кариерите за асфалт (от 1842 г.) са свидетелство за това и до днес. По време на Втората световна война в тунелите за добив на асфалт се произвеждаха стоки от военно значение с помощта на затворници от концентрационни лагери. Уникален комплекс бе създаден в Ахлем през 1893 г. с откриването на Израелското училище по градинарство.