„Leinewelle“ преодолява още едно правно препятствие

На 12 януари 2021 г. Административният съд допълнително съобщи по този повод:

„Риболовният клуб „Хановер“ е.В. е завел иск пред Административния съд срещу това разрешение. Той твърди, че екологичната съвместимост на проекта не е била достатъчно проучена и че не е била проведена административна процедура, съответстваща на мащаба на проекта в областта на водното стопанство, с подходящо участие на обществеността. Според него е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху околната среда и процедура по одобрение на плана. Освен това ищецът счита, че упражняването на правото му на риболов е непропорционално засегнато, тъй като проектът на практика изключва риболова като спорт в този район и като цяло създава риск от намаляване на рибните запаси в река Лайне. Освен това се изтъква екологичното влошаване на състоянието на водоема като място за хвърляне на хайвер и почивка, както и като транзитен път за рибите.

Съдът не се съгласи с тази аргументация. Според камарата регионът Хановер е установил в достатъчна степен релевантните факти в рамките на проведената предварителна оценка на въздействието върху околната среда, въз основа на многобройните експертни доклади, представени от привлечената страна, и с участието на компетентните органи. Тя е оценила получените данни по разбираем начин, като е стигнала до заключението, че проектът не предвижда значителни неблагоприятни въздействия върху околната среда и следователно не е необходимо да се извършва допълнителна оценка на въздействието върху околната среда. Анализът на представеното екологично проучване на водите, на експертното становище съгласно Рамковата директива за водите, на експертното становище по законодателството за опазване на видовете и на предварителната оценка на съвместимостта съгласно Директивата за фауната, флората и местообитанията не е показал, по нито един от разгледаните аспекти, възможност за значително неблагоприятно въздействие върху околната среда от страна на планирания проект. От значение е и фактът, че река Лайне в засегнатия участък вече не осигурява проходимост за водните организми, тъй като язовирната стена под площад „Фридерикенплац“ не може да бъде преодоляна от рибите. Освен това може да се очаква, че участъкът от реката до язовирната стена ще остане до голяма степен достъпен за рибите и след изграждането на съоръжението, тъй като извън работното време състоянието на река Лайне няма да се различава от настоящото, а по време на работното време е предвиден индивидуално изработен и одобрен от експерти „екопас“, чиято ефективност, съгласно издаденото разрешение, трябва да бъде документирана пред компетентните органи. Без успех ищецът оспори и неправилния избор на процедура. Без задължението за провеждане на оценка на въздействието върху околната среда би било по преценка на ответника да избере одобрение на плана вместо утвърждаване на плана. Такова процедура за одобрение на плана не би предоставила на ищеца по-широки права на участие в процедурата по издаване на разрешението. Това обаче е предпоставка за предявяване на претенция за абсолютна процедурна грешка.

Разрешението също така не нарушава правото на ищеца на риболов. Става въпрос за частен интерес, който в случай на конфликт за ползване трябва да бъде преценен, претеглен и съгласуван с противоречащи интереси. Заключението, че правото на риболов трябва да отстъпи пред планирания проект, е обосновано според тези критерии, тъй като няма съществени основания да се счита, че проектът би оказал неблагоприятно въздействие върху общите рибни запаси в река Лайне и би могъл да засегне риболова извън конкретното място на проекта. Ограничението да се споделя в бъдеще мястото на Schlossstraße с привлечената страна е, според съда, приемливо на фона на многобройните други подходящи места за риболов, включително в непосредствена близост, най-вече защото не може да се намери друго подобно подходящо място в рамките на градската територия за проекта „Leinewelle“.

Накрая, твърдяното нарушение на изискването на европейското право за стопанисване на водите по начин, който предотвратява влошаването на екологичното и химичното състояние и поддържа или постига добро състояние, също не е основателно. Ищецът не е призната екологична организация, така че, за разлика от екологична организация в рамките на колективен иск, той може да изтъкне този аргумент срещу административно решение само ако твърдяното влошаване засяга пряко неговите защитени права. Това обаче не е случаят, тъй като нито правото на риболов представлява защитено право в този контекст, нито съществува пряка връзка между възможните екологични или химически промени и твърдените последици за риболова.

„Четвъртата камара е допуснала обжалването пред Върховния административен съд на Долна Саксония срещу присъдата.“

(Публикувано на 13 януари 2021 г.)