Прессъобщение

Да се запознаем с историята на Хановер

Тук ще намерите прессъобщения, свързани с историята на Хановер.

Бурни времена – Историята на Хановер

Хановер в исторически план — Изтегляне за редакционни цели: снимка с резолюция, подходяща за печат (300 dpi) Авторски права: Столицата на провинцията Хановер

Хановер се споменава за първи път в документи през 1150 г. като пазарно селище „Hanovere“. Средновековното селище е разположено на защитен от наводнения бряг на река Лайне, в непосредствена близост до преминаване през реката и до две важни, пресичащи се магистрали. Тълкуването на името „Hanovere“ като „висок бряг“ обаче е спорно. През 1241 г. Хановер получава градски права от херцог Ото, внук на херцог Хайнрих Лъв от династията на Велфите. През същата година гражданите получават право на съвместно ползване на горите на „Айленриде“, които днес с площ от 640 ха са най-голямата градска гора в Европа. През XIV век се издига градската стена с 34 отбранителни кули, от които и днес са запазени няколко (например „Пфердетурм“, „Дьоренер Турм“, „Листер Турм“, „Бегинентурм“). Построяват се и градските порти (например „Щайнтор“) и няколко готически църкви („Маркткирхе“, „Кройцкирхе“). Хановер преживява първия си икономически разцвет, присъединява се към Ханзата и има около 4 000 жители.

Гражданите на Хановер проявяват склонност да се присъединят към реформаторското движение – и през юни 1533 г. събрание на пазарния площад се заклева да подкрепи Мартин Лутер. Градският съвет се опитва да се противопостави на това развитие, но волята на гражданите е по-силна, така че съветът се оттегля в католическия град Хилдесхайм. Хановер става протестантски.

Разцветът като столица, курфюрство и метрополия на династията Велфи

В разгара на Тридесетгодишната война, през 1636 г., херцог Георг фон Каленберг превръща Хановер в столица, за да си възвърне за Велфите владенията, които е завоювал като генерал. След Георг фон Каленберг княжеството се управлява последователно от четиримата му сина. С присъединяването към княжество Каленберг градът губи някои привилегии, но преживява уникален разцвет: така третият син на Георг, херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг, започва през 1666 г. да изгражда Голямата градина и двореца Херренхаузен като лятна резиденция на династията Велфи. Той привлича в двора един от най-значимите философи на XVII–XVIII век: Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646–1716) разработва тук своите далновидни идеи. Дворният съветник и библиотекар работи в Хановер като универсален учен от 1676 до 1714 г.

Четвъртият син на Георг, Ернст Август (1629–1698), става курфюрст през 1692 г. и превръща двора в Хановер в един от най-пищните в Германия. Съпругата му, курфюрстиня Софи фон дер Пфалц, поддържа интелектуален и празничен дворен живот, а „Голямата градина“ се превръща в дело на живота ѝ. Тя го преобразува решително в холандски бароков стил и го разширява значително. С курфюрстската титла Хановер заема политическа позиция в Германия – известни личности от страната и чужбина гостуват в резиденцията, като например Георг Фридрих Хендел, който през 1710 г. става придворен капелмайстор при сина на Ернст Август – курфюрст Георг Лудвиг. Курфюрстският титул и правото на Софи да наследи английския трон (майката на Софи е английската принцеса Елизабет Стюарт) откриват пред Хановер безпрецедентни възможности да окаже влияние върху историята на Европа.

123 години лична уния: кралското семейство от Хановер (1714–1837)

Курфюрстиня Софи, определената за наследница на трона, умира през 1714 г., а малко след това – и британската кралица Анна – с което, съгласно „Акта за наследяването“, трона преминава към сина на Софи, курфюрстът на Хановер Георг Лудвиг: през 1714 г. той става крал на Великобритания като Георг I и по този начин поставя началото на 123-годишната персонална уния между Хановер и Британското кралство. Георг I премества резиденцията си в Лондон и управлява курфюршеството оттам – зависимият от двора Хановер и градините в Херренхаузен биват пренебрегнати и потъват в дълбок сън. Това е обстоятелството, на което Херренхаузен дължи своята барокова цялост – тъй като другите барокови градини биват преустроени в съвременния за онова време английски пейзажен стил. Курфюрстският дом (а от 1814 г. и кралски дом) на Хановер управлява Великобритания в лична уния в продължение на пет поколения, до 1837 г.: Виктория, племенницата на Вилхелм IV, кралица на Великобритания, не може да стане кралица на Хановер според хановерския закон за наследяване. Затова вместо нея нейният чичо, херцогът на Къмбърланд, на 66-годишна възраст става крал на Хановер и херцог на Брауншвайг-Люнебург като Ернст Август I – това бе краят на персоналния съюз.

Индустриализация, икономически растеж и столица на пруска провинция

Около 1825 г. Хановер е първият град в Германия с газови фенери. Като водещ архитект и градоустройствен проектант на кралството, Георг Лудвиг Фридрих Лавес (1788–1864) оказва съществено влияние върху градското развитие на Хановер (площад „Ернст-Август“, Централна гара, площад „Георгсплац“, улица „Кьонигштрасе“, площад „Ватерлуп“ и колоната, Оперният театър, дворецът „Вангенхайм“, къщата „Лавес“ и др.) – полага се основата на днешния градски облик с неговите улични оси. С първата железопътна линия през 1843 г. започва индустриализацията. Машинният завод „Егесторф“, по-късно „Ханомаг“ (Hannoversche Maschinenbau AG), произвежда парни локомотиви. През 1866 г. династията на Велфите е свалена от власт и Хановер става столица на пруска провинция. Хановер се разраства бързо, превръща се в голям град, като през 1873 г. вече има 100 000 жители, а малко по-късно – почти двойно повече. Възникват големи предприятия като „Continental-Cautchouc- und Gutta-Percha Compagnie“ (1871 г.) или „Bahlsen“ (1897 г.). През 1885 г. „Mechanische Weberei“ се превръща в най-голямата тъкачна фабрика в Европа с 3 000 служители. През 1924 г. от производствената линия на „Ханомаг“ излиза първият малък автомобил в Германия – „Ханомаг 2/10 PS“, наричан „Kommissbrot“. В края на XIX и началото на XX век се извършват многобройни приобщавания на територии към града, като нараства нуждата от училища. По време на периода на индустриалния разцвет се създават Техническият университет във „Велфеншлос“ и Ветеринарният университет.

Втората световна война и следвоенният период

С назначаването на Хитлер за рейхсканцлер (30.1.1933 г.) приключва Ваймарската република. През май 1940 г. в Хановер се извършват първите въздушни нападения, а последващите бомбардировки унищожават производствени обекти, жилищни сгради и архитектурни паметници (например „Конти“, „Лайнешлос“, „Маркткирхе“, Операта, дворецът „Херенхаузен“). След 88 въздушни нападения Хановер е разрушен на над 50 %, а в центъра на града дори над 90 % от сградите са засегнати. Хановер става част от британската окупационна зона. Следвоенният период в Хановер е белязан от недостиг на работна ръка и принудителни работници, глад, както и от опустошително наводнение (1946 г.). Разрушената от бомбардировките църква „Аегидиенкирхе“ е паметник от Втората световна война, а от 2,5 милиона кубични метра отломки в началото на 50-те години се издигат трибуните на стадион „Нидерзаксенстадион“ (днес „HDI-Arena“). В залата на Новата кметска сграда четири макета показват развитието на града – сред другото и степента на разрушение след Втората световна война през 1945 г.

Времената на икономическото чудо

През 1946 г. Хановер става столица на новосъздадената провинция Долна Саксония. С цел да се стимулира икономиката, през 1947 г. в Хановер се открива първото изложение за износ. През следващите години то се превръща в символ на германското икономическо чудо. Интересът е огромен и все повече чуждестранни изложители участват в него – като логично следствие през 1952 г. започва да функционира летището Хановер-Лангенхаген. Започва уникален икономически разцвет – така възниква заводът на „Фолксваген“ в Штокен край канал „Мителланд“, където в средата на 50-те години се произвежда моделът „Фолксваген Транспортер“. „Preussag AG“ (днес „TUI“) премества седалището си в столицата на Долна Саксония и десетилетия по-късно се превръща в най-големия туристически концерн в света. През 1954 г. Хановер преминава границата от 500 000 жители. Градът се изгражда според нова концепция, съобразена с автомобилния трафик, с многолентови пътища, магистрали и кръгови кръстовища. В центъра на града триъгълникът „Щайнтор“ – „Бахоф“ – „Крьопке“ се превръща в център на търговията на дребно, а през 1965 г. се поставя първата лопата за изграждането на метрото. През същата година се състои откриването на Медицинския университет в Хановер (MHH) с най-големия към днешна дата център за трансплантации в Германия. Година по-късно градът започва възстановителни работи по разрушения „Гроссер Гартен“. В крайните квартали на Хановер възникват големи жилищни комплекси.

Хановер като място за провеждане на ЕКСПО, панаири, събития и конгреси

Изложението в Хановер се развива последователно по отношение на концепция, предлагане и мащаб; изложбеният комплекс – състоящ се от 26 зали, четири павилиона и с около 466 100 м² закрита площ, както и 58 000 м² открита площ, е най-големият в света. „HANNOVER MESSE“ е международно водещо събитие – флагманът сред многобройните изложбени формати на столицата на провинцията. „Deutsche Messe AG“, Хановер, заема водеща позиция сред всички водещи изложбени компании и организира водещи световни изложения в най-различни отрасли. Около 18 милиона гости посещават през 2000 г. световното изложение „Expo 2000“ (мото: „Човек, природа и техника – възниква един нов свят“), за което изложбеният комплекс е претърпял мащабна реконструкция. Успоредно с това градът все повече се превръща в търсена дестинация за събития, срещи и конгреси с атрактивни места като например Конгресния център, „Expobahnhof“, HCC, HDI-Arena или замъкът Херренхаузен.

Снимки за медиите за изтегляне:

Старата кметска сграда с пазарната църква

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с резолюция, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: HMTG

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с резолюция, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: Столицата на провинцията Хановер

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с резолюция, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: HMTG/Ларс Герхартс

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с резолюция, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: Мартин Кирхнер/HMTG

Старият град с кулата на пазарната църква

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с резолюция, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: Мартин Кирхнер/HMTG

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с резолюция, подходяща за печат (300 dpi)

Авторски права: Град Хановер

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с резолюция, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: HMTG / Мартин Кирхнер

Изтегляне за редакционна употреба: Снимка с резолюция, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: HMTG / Мартин Кирхнер