Прессъобщение

Да се докоснете до историята на Хановер

Тук ще намерите прессъобщения, свързани с историята на Хановер.

Бурни времена – Историческият Хановер

Ханновер в исторически план — Изтегляне за редакционни цели: Снимка с разделителна способност, подходяща за печат (300 dpi) Авторски права: Столицата на провинцията Хановер

Хановер се споменава за първи път в документи през 1150 г. като пазарно селище „Hanovere“. Средновековното селище се намира на защитения от наводнения бряг на река Лайне, в непосредствена близост до преминаване на реката и две важни, пресичащи се магистрали. Тълкуването на името Hanovere = Висок бряг обаче е спорно. През 1241 г. Хановер получава градски права от херцог Ото, внук на херцог Хайнрих Лъв от династията Велфи. През същата година гражданите получават право на съвместно ползване на горите на Айленриде, които днес с площ от 640 хектара са най-голямата градска гора в Европа. През 14 век се издига градската стена с 34 отбранителни кули, от които днес са запазени още няколко (например „Пфердетурм“, „Дьоренер Турм“, „Листер Турм“, „Бегинентурм“). Построяват се и градските порти (напр. „Steintor“) и няколко готически църкви (Marktkirche, Kreuzkirche). Хановер преживява първия си икономически подем, присъединява се към Ханзата и има около 4 000 жители.

Гражданите на Хановер проявяват склонност да се присъединят към реформаторското движение – и през юни 1533 г. събрание на пазарния площад се заклева да подкрепи Мартин Лутер. Градският съвет се опитва да се противопостави на това развитие, но волята на гражданите е по-силна, така че съветът бяга в католическия Хилдесхайм. Хановер става протестантски.

Разцветът като столица, курфюрство и метрополия на династията Велфи

В разгара на Тридесетгодишната война, през 1636 г., херцог Георг фон Каленберг превръща Хановер в резиденция, за да си възвърне за Велфите владенията, които е завоювал като генерал. След Георг фон Каленберг княжеството се управлява последователно от четиримата му сина. С присъединяването към княжество Каленберг градът губи някои привилегии, но преживява уникален разцвет: така третият син на Георг, херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг, започва през 1666 г. да изгражда Големия градина и двореца Херренхаузен като лятна резиденция на Велфите. Той привлича в двора един от най-значимите философи на 17–18 век: Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646–1716) развива тук своите новаторски идеи. Дворният съветник и библиотекар работи в Хановер като универсален учен от 1676 до 1714 г.

Четвъртият син на Георг, Ернст Август (1629–1698), става курфюрст през 1692 г. и превръща двора в Хановер в един от най-пищните в Германия. Съпругата му, курфюрстиня Софи фон дер Пфалц, поддържа интелигентен и празничен дворцов живот, а „Големият градина“ се превръща в дело на живота ѝ. Тя го преобразува решително в холандски бароков стил и го разширява значително. С курфюрстската титла Хановер се позиционира политически в Германия – известни личности от страната и чужбина гостуват в резиденцията, като например Георг Фридрих Хендел, който през 1710 г. става придворен капелмайстор при сина на Ернст Август, курфюрст Георг Лудвиг. Курфюрстската титла и правото на Софи да наследи английския трон (майката на Софи е английската принцеса Елизабет Стюарт) отварят пред Хановер безпрецедентни възможности да повлияе на историята на Европа.

123 години персонална уния: кралското семейство от Хановер (1714–1837)

Курфюрстиня Софи, определената за наследница на трона, умира през 1714 г., а малко след това – и британската кралица Анна – с което, съгласно „Акта за наследяването“, трона преминава към сина на Софи, курфюрстът на Хановер Георг Лудвиг: през 1714 г. той става крал на Великобритания като Георг I и по този начин поставя началото на 123-годишната персонална уния между Хановер и Британското кралство. Георг I премества резиденцията си в Лондон и управлява курфюрството оттам – зависимият от двора Хановер и градините в Херренхаузен са пренебрегнати и потъват в дълбок сън. Това е обстоятелството, на което Херренхаузен дължи своята барокова непокътнатост – тъй като другите барокови градини са преустроени в съвременния за онова време английски ландшафтен стил. Курфюрстският дом (а от 1814 г. и кралски дом) на Хановер управлява Великобритания в лична уния в продължение на пет поколения, до 1837 г.: Виктория, племенницата на Вилхелм IV, кралица на Великобритания, не може да стане кралица на Хановер според хановерския закон за наследяване. Затова вместо нея нейният чичо, херцогът на Къмбърланд, на 66-годишна възраст става Ернст Август I, крал на Хановер и херцог на Брауншвайг-Люнебург – това е краят на личната уния.

Индустриализация, икономически растеж и столица на пруска провинция

Около 1825 г. Хановер е първият град в Германия с газови фенери. Като водещ архитект и градоустройствен специалист на кралството, Георг Лудвиг Фридрих Лавес (1788–1864) оказва съществено влияние върху развитието на Хановер (площад „Ернст-Август“, Централна гара, площад „Георгсплац“, улица „Кьонигштрасе“, площад „Ватерлоо“ и колоната, Операта, дворец „Вангенхайм“, къщата „Лавес“ и др.) – така се създава основата на днешния облик на града с неговите улични оси. С първата железопътна линия през 1843 г. започва индустриализацията. Машинната фабрика „Егесторф“, по-късно „Ханомаг“ (Hannoversche Maschinenbau AG), произвежда парни локомотиви. През 1866 г. династията на Велфите е свалена и Хановер става столица на пруска провинция. Хановер расте бързо, превръща се в голям град, през 1873 г. вече има 100 000 жители, а малко по-късно – почти два пъти повече. Възникват големи предприятия като Continental-Cautchouc- und Gutta-Percha Compagnie (1871) или Bahlsen (1897). Механичната тъкачна фабрика се превръща в най-голямата тъкачна фабрика в Европа през 1885 г. с 3 000 служители. През 1924 г. от конвейера на Hanomag слиза първият малък автомобил в Германия, Hanomag 2/10 PS, наричан „Kommissbrot“. В края на века се извършват многобройни приобщавания към общината, като нараства нуждата от училища. По време на периода на основаването се създават Техническият университет във Welfenschloss и Ветеринарният университет.

Втората световна война и следвоенният период

С назначаването на Хитлер за канцлер на Райха (30.01.1933 г.) приключва Ваймарската република. През май 1940 г. в Хановер се извършват първите въздушни удари, а последващите бомбардировки унищожават производствени обекти, жилищни сгради и паметници на културата (например „Конти“, „Лайнешлос“, „Маркткирхе“, Операта, дворецът „Херенхаузен“). След 88 въздушни удара Хановер е разрушен на над 50 %, а в центъра на града са засегнати дори над 90 % от сградите. Хановер става британска окупационна зона. Следвоенният период в Хановер е белязан от недостиг на работна ръка и принудителни работници, глад, както и от опустошително наводнение (1946 г.). Разрушената от бомбардировките църква „Аегидиенкирхе“ е паметник от Втората световна война, а от 2,5 милиона кубически метра отломки в началото на 50-те години се издигат трибуните на стадион „Нидерзаксен“ (днес HDI-Arena). В залата на Новата кметска сграда четири макета показват развитието на града – между другото и степента на разрушение след Втората световна война през 1945 г.

Времената на икономическото чудо

През 1946 г. Хановер става столица на новосъздадената провинция Долна Саксония. С цел да се даде тласък на икономиката, през 1947 г. в Хановер се открива първото изложение за износ. През следващите години то се превръща в символ на германското икономическо чудо. Интересът е огромен и все повече чуждестранни изложители се включват – като логично следствие от това през 1952 г. започва да функционира летище Хановер-Лангенхаген. Започва уникална икономическа експанзия, в резултат на което по канала Мителланд е построен заводът на VW в Штокен, където в средата на 50-те години се произвежда микробусът VW Transporter. Preussag AG (днес TUI) премества седалището си в столицата на Долна Саксония и десетилетия по-късно се превръща в най-големия туристически концерн в света. През 1954 г. Хановер преминава границата от 500 000 жители. Градът се изгражда според нова концепция, подходяща за автомобили, с многолентови пътища, магистрали и кръгови движения. В центъра на града триъгълникът „Щайнтор – Гара – Крьопке“ се превръща в център на търговията на дребно – и се поставя първата копка за метрото (1965 г.). През същата година се открива Медицинският университет в Хановер (MHH) с най-големия център за трансплантации в Германия към днешна дата. Година по-късно градът започва възстановителни работи в разрушения „Голям парк“. В крайните квартали на Хановер възникват големи жилищни комплекси.

Хановер като място за провеждане на ЕКСПО, панаири, събития и конгреси

Изложението в Хановер непрекъснато се развива по отношение на концепция, предлагане и мащаб; изложбеният комплекс – състоящ се от 26 зали, четири павилиона и с около 466 100 м² закрита площ, както и 58 000 м² открита площ, е най-големият в света. HANNOVER MESSE е международно водещо събитие – флагманът сред многобройните панаирни формати на столицата на провинцията. Deutsche Messe AG, Хановер, заема водеща позиция сред всички водещи панаирни компании и организира водещи световни изложения в най-различни отрасли. Около 18 милиона гости посещават през 2000 г. световното изложение Expo 2000 (под мотото „Човек, природа и техника – възниква един нов свят“), за което панаирният комплекс е интензивно преустроен. Успоредно с това градът се превръща все повече в търсена дестинация за събития, конференции и конгреси с атрактивни места като например Конгресния център, Expobahnhof, HCC, HDI-Arena или замъкът Херренхаузен.

Снимки за медиите за изтегляне:

Старата кметска сграда с пазарната църква

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с разделителна способност, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: HMTG

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с разделителна способност, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: Столицата на провинция Хановер

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с разделителна способност, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: HMTG/Ларс Герхардс

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с разделителна способност, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: Мартин Кирхнер/HMTG

Старият град с кулата на пазарната църква

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с разделителна способност, подходяща за печат (300 dpi)

Авторски права: Столицата на провинцията Хановер

Изтегляне за редакционни цели: Снимка с разделителна способност, подходяща за печат (300 dpi)
Авторски права: HMTG / Мартин Кирхнер